meet Berov BROS

Току-що се върнахме от Бургас, където присъствахме на концерта на Faith No More и фактът, че пиша означава, че сме оцеляли в погото, макар и попили потта на океан от хора. Докато бойлерът се затопля реших да побързам да споделя няколко впечатления и да кача няколко видеота, така че натисни бутона Continue Reading по-долу.

Първо впечатления относно организацията на фестивала и общият изглед.
Не ми изглеждаше обнадеждаващо. По-голямата част от сцените се намираха на плажа, който не е особено голям, но все пак успя да побере всички присъстващи. По-късно си дадох сметка, че  макар че пясъкът пълнеше чорапите ми догоре като с коледни подаръци, все пак е спасил краката ми от премазване.
Бирата беше на добра цена, водата беше безценна.
Пихме бира.

Конкретно на сцената, на която излязоха Faith No More, преди тях пяха Д2, Dreadzone и  Panican Whyasker, последвалите не ги слядяхме.

За Д2 … хм нищо.
Dreadzone -- Уоу купете си някой албум, харесаха ми много. Музиката им влиза като филия с масло, без да пита.
Panican Whyasker -- Какви ти забележки -- никакви. Страшно успешно подгряване, още тогава разбрах какво е болка. (Преувеличавам за болката)

Faith No More

Ще си позволя да цитирам колегата Ставрев, който така и не разбрах дали успя да се вреди за катми, че на няколко пъти Патън успешно бе обладан от демоните си. Но това е неописуемо. Нали знаете, че той е човекът, който озвучаваше зомби хората в I’m Legend? Не е случайно. Глас като на ангел … като на паднал ангел.
За по-забележителните случки. Патън успя да повреди една от видеокамерите, след като я обязди и понашляпа, а по време на Just a Man влезе в публиката, яхнал човек от охраната. Това можете да го видите в последното видео. За съжаление ми трябваше поне още една ръка, за да успея да го достигна. За съжаление мястото на мемори картата се изчерпа кратко след това. Но хей, случват се и такива неща.

Това са клипчетата, който успях да заснема.
Не особено добро качество, но какво можете да очаквате.
Предимно са на по-баладични песни, тъй като през останалата част беше по-важно да следя в коя посока се е засилила тълпата.
Единственото по-хард тук е Be Aggressive.
При всяко положение един от най-насира*ите концерти, на който сме били.

След края на концерта на Faith No More, който продължи около час и половина -- два, вече спокойно можехме да се огледаме, какво се случва по останалите сцени.

Останах доволен от Odd Crew, който не успяхме да видим на Шкорпиловци по време на Джулая, Васко Кръпката, който беше на блус сцената с неговото изпълнение на “Няма Бира” и “Таратайка”, както и от двамата електрикови човеко-паяка, който преследваха жена, предрешена като пеперуда, която се люлееше на еластично въже от едно дърво. (Това, хора се нарича сложно изречение, сега се опитайте да го прочетете отново). Последно по ред, но не на последно място Babyface Clan. Кефят.

Последва вечер под звездите.

IBerov